неделя, 19 ноември 2017 г.




Дъждовни гори, мокри листа и сълзящи храсти. Мъгли по склоновете и пушещи комини. Рошави хризантеми, пожълтели асми и натежали с райски ябълки клони в дворовете.
Цветове и аромати у дома.



петък, 17 ноември 2017 г.

неделя, 12 ноември 2017 г.


Баба ми имаше порцеланови чаши за кафе без дръжка. Леко разлати, бели с тънък златист кант в горната част. В тях сервираше кафе. Правеше си разни смески от инка, ръж и леблебия и вареше в джезве. И го правеше убийствено сладко и гъсто.
Имаше двама братя и две сестри. (Тези, които аз знам, иначе отдавна беше погребала други пет).  Когато й гостуваше някой от тях, още с посрещането слагаше кафето да ври. Кафето на кака (тя беше най-голямата). Мотаех се наоколо в очакване да ми сипе малко кафе и на мен, щото нали това кафе не било силно, било за баби и можело и аз по малко да близвам. И тя ми даваше. Тя нищо не ми отказваше. Не ме е глезила, но никога не е и била строга с мен. Беше успяла да намери златната среда. 
Мисля, че въпросните чаши много й подхождаха. Бяха като нея. Семпли и непретенциозни. Само тънкият, дискретен кант загатва за вътрешна сила и мъдрост.
Често си мисля за нея. Понякога с тиха болка, понякога с благодарност, с усмивка, друг път  плача... И винаги съжалявам. За две неща. Че по време на пубертета ми бях лоша внучка. Че проявявах завиден инат и никога не й отговарях на родния й език, когато ми говореше, макар че всичко разбирах и можех. 

събота, 11 ноември 2017 г.


Тежки облаци, сиво небе и дълги вечери. Ноември предразполага към плетене. 
Парченцата мислех в одеяло да вложа, но ще ми трябват доста бройки. Сметнах и приблизително колко прежда ще ми е необходима, та одеялото надхвърли 100лв. Може би шал ще да бъде.

понеделник, 6 ноември 2017 г.

Спонтанно решение, изхвърчах от вкъщи и половин час преди представлението имах късмета да купя едно от последните 5 останали свободни места.
Страхотен спектакъл, страхотна Кармен. По-късно вечерта, докато вървях от операта до метрото, си припявах, а ритмичното пляскане на ръцете ми звънкаше в глухите кътчета на притихналата в есенната вечер ул. Аксаков.
И пак ще ходя.